. . . - - - . . .

Представете си група активисти, противници на тютюнопушенето, които събрали екип от учени и разработили средство… някакъв химикал, който смесен с дима от една цигара съкращава живота с пет години. Значи – една цигара съкращава живота с пет години! Намерили и начин да го пуснат в атмосферата. Така щели да стреснат хората и да ги откажат от пушенето. Но изчакали малко време преди да предупредят човечеството за това. Защото искали да спечелят повече драматизъм в историята. В резултат хората започнали да мрат като мухи и всички изпаднали в паника. Тогава вече било късно да кажат, защото щели да ги погнат и да ги линчуват. Вместо нобелова награда, щели да получат по един кол в задниците и публична екзекуция, най-вероятно чрез изпушване на три пакета цигари. Хората продължавали да пушат и да мрат, а активистите се скрили още по-дълбоко.

На всеки ъгъл разположили по един патрул за бързо реагиране – да помага на хората, но после се превърнали в патрули за прибиране на трупове. Пък и повечето от тях измирали на работното си място, отровени от околния дим. Тук в историята се намесва поука и социално послание относно пасивното пушене, но това стана случайно и не е търсен ефект, така че го игнорирайте. Наистина. Не е намек.

Накрая няколко учени установили източника на високата смъртност.
Но правителствата по света си мълчали и не казвали на хората какво ги трови, защото изглеждало неадекватно от тяхна страна да разрешат подобен абсурд да се случи – било лош публичен имидж.
Докато се борили с проблема и с всички бюрократични спънки относно проекта по спасяване на земята, хората продължавали да измират. Пък и не всички бързали да изпълнят задачата. Просто някои държавни глави престанали да пушат и предоставили възможността на своите големи врагове да се самоубият бавно.
Е, не чак толкова бавно.
Но всички големи шефове – президенти, крале, министри и така нататък – спрели да пушат и чакали да измрат техните неприятели. Докато правели това, лидерите на по-малките държави дочакали техните собствени народи да измрат. После ги последвали и големите държави. И така… накрая навсякъде по света останали само държавници, които продължавали да се мразят – това е в природата на хората, каквото и да става. И се случило това, което всички хора по света мечтаели да видят – държавниците да водят воини, в които те самите са войници. При липса на хора и при нужда от водене на война, без значение каква, се случило именно това. Жалко, че всички били измрели и не могли да го видят.
Каква ирония.
Накрая победил президентът на една малка африканска държава, за която никой не подозирал, че съществува. Това станало, защото бил много силен и трениран още от дете, когато катерел скалите заедно с козите. Бил козар. После станал диктатор. Но никога не пропушил, защото като малък нямал пари за цигари, а после бил много голям, за да пропушва тепърва – изследванията сочат, че никой не пропушва след 25 години.
Та той направо смачкал всички западни лидери, позатруднил се с източноевропейците и извадил късмет срещу друг един африкански диктатор. Южноамериканците били извън играта отдавна, защото всичките пушели, пък и оцелелите се разделили на партизани и генерали и си спретнали война помежду си.
Така африканецът победил и направил американския и руския президенти лични слуги, а френския, германския и там няколко други, направил своя охрана. Първо пробвал да ги натовари със задачата да го веселят, но бързо открил, че не стават за тази цел. Определил резиденцията му да бъде в Рим и възобновил гладиаторските битки. Но не се убивали, защото и без това били малко.

Понеже повечето лидери били мъже, трябвало да намерят малкото жени, които се спасили (повечето били от разни държавни администрации от министерствата) и да ги убедят да правят секс, за да продължат човешкия род – това се оказало най-трудната задача на света.
Иронията е, че докато всичко било постарому, тези жени много искали да преспиват именно с тези мъже. Но сега позицията им била друга и желанието се изпарило като с вълшебна пръчка. Мъжете настоявали и това накарало жените да предпочетат друг изход – всичките се самоубили. Това развалило настроението на повечето и решили и те да се самоубият (без онези „нежни” шефове, които по принцип и преди търсели само мъжка компания). След това останал само големият шеф и „нежните” несамоубили се бивши лидери. Понеже били нежни, не можели да ходят на лов и да вършат всички онези неща, които да ги поддържат живи и затова (а донякъде и от скука) измрели.
Тогава от скривалището си изпълзели онези активисти, които били започнали всичко това и обявили, че открили противоотрова.
Но открили също така и че са сами.
С тях имало и една жена – така се спасило човечеството. Те и африканският президент… и жената спасили човечеството – навъдили си едни деца, които както и да го гледаме, трябвало да правят секс с братята и сестрите си (защото това тук е история, а не притча). Резултатът бил плачевен – най-големите кретени се народили на планетата. Не били много по-различни от предишните обитатели, но все пак били още по-тъпи. И така се сложило началото на новото човечество. Което преживяло много неща – първо се върнало назад в развитието си и започнало всичко отначало. Всички епохи и така нататък… докато един ден сме се родили ние – потомците на онези кретени, плод на кръвосмешението. И в големите си и мъдри книги наричаме нескопосаната кампания срещу тютюнопушенето: „Потоп”, или още: „Всемирен Потоп”.
И така, сега се намираме пред същия проблем – пушенето.
Както и да го гледам, това се превръща в затворен кръг. И когато всичко се повтори (а то ще се повтори), се връщаме в началото.