Ноу Смокинг

Влизам в бар, сядам си спокойно и си поръчвам бърбън с лед и сода (к’во…? Ми т’ва й е хубаво на малката заплата – че можеш и без нея – за т’ва си поръчвам смело в началото на месеца!). Седя си и кротко се наслаждавам на удоволствието и за да бъде то пълно – си паля цигара. Идва по едно време барманът и ми вика:
„Тука не се пуши!” и ме гледа кисело.
„Я! – викам аз – откога бе?!”
„От днеска!”
„Шшшшш, я…!!!” и си дърпам доволно от цигарата.
Оня изчезна някъде. По едно време идва един бабаит – явно от охраната – и застава до мене, подпира се на бара и ме гледа ‘се едно съм ей сега ще си спомни как ставаше номерът с говоренето и ще ме пита нещо. Дадох му достатъчно време да си спомни цялата процедура по това как да изглежда зъл и свиреп. Добър е! Спомня си бързо – погледът му ‘се едно ме пита ‘що съм спал със сестра му.
„Тука не се пуши, тъп ли си или к’во?”
„Май ще е „Или к’во”” му отговарям с цялата си наглост и си дърпам от цигарата. Мисля си колко време ще му отнеме, за да зацепи сарказма. Десет секунди. Обръщам се към бармана и викам: „’Що не забраните и пиенето бе? ‘Що само пушенето, а? Като ще го даваме зелено и природно по баровете?” Той даже не ме и погледна. Неговата задача вече беше в ръцете на горилата. Поръчах си още един бърбън.
„Ще загасиш ли фаса преди това?” ме попита барманът.
„Добре” – загасих го. Горилата се отдръпна на десет крачки, но продължаваше да ме гледа свирепо и да ми напомня за себе си.
Барманът ми даде пиенето и аз си извадих нова цигара. Запалих си и си дръпнах с кеф. Оня едрият пак дойде.
„Абе ти тъп ли си бе? Тука не се пуши!”
„’Що?” и си дръпнах дълбоко. Глупав навик – да дразня хора много по-едри от мен.
„Не можеш ли да четеш, виж табелката!”
„К’ва табелка? – огледах се наоколо. Нямаше табелка. Барманът отиде до другия край на бара, извади нещо отдолу и се върна. Плесна една табелка, на която пишеше: „Пушенето забранено” точно под носа ми. Едрият ми я посочи.
„Ей тая табелка!”
„Не.”
„К’во не?”
„Не мога да чета”
Точно след две секунди вече ме влачеше към изхода. Ясно, че да ме помоли да напусна щеше да е безсмислено. На излизане ме блъсна случайно в касата на вратата и нежно ме пусна да направя пирует на леда отвън.

Обаче аз съм упорит. На следващия ден пак бях там и пак повторих сценката. Само че тогава и барманът беше друг, и горилата. В бара имаха четири смени от бармани и горили. Значи имах четири дена на разположение, за да мина всички смени, преди да свърши персоналът, който не ме познава. Хубавото беше, че никога не си плащах за последното питие – как можеш да си платиш, докато те изхвърлят.
Такааа… сметнах, че ако успея да обиколя всички барове в града и да изиграя тоя моно-спектакъл, ще ми излезе с около сто лева по-евтино пиенето за месеца. Не че обичам всичко да пресмятам в пиене… ъхъъъммм… но щом говорим за барове и пушенето е вече забранено, май остава само пиенето… бе и нещо трето имаше, ма не се сещам к’во беше. Както и да е.
Хората мислят за непушачите. Сега да не ме разберете грешно – не че мразя непушачите, просто се чувствам по-добре, когато не са наоколо.
К’во? И други филмови реплики знам!
И аз бях непушач известно време: първо за 16 години – преди да пропуша, после за 5 месеца, когато спрях цигарите. Колко никотинови лепенки и хапчета си накупувах тогава. И колко ме беше яд после – с тия пари колко кутии цигари можех да си купя!
Какво сега?!?!?! Ще ме съдите?! Вие да не сте перфектни? Никой от вас ли не си бърка в носа? Е, моят противен навик просто е различен. Колко хора имат навика да не се къпят и да вмирисват околната среда и да тровят другите! А?! На тях що не им казвате нищо?! А ние пушачите сме най-дискриминирани – заврени по разни пушални и дупки, и дворове… а да не говорим, че много от ония, дето не се и къпят, съчетават два вредни навика в едно и идват да тровят въздуха двойно! Е, срещу тях трябва да има забрана, не срещу нас. Пушенето поне преди си беше нещо нормално, пропускането на банята четири поредни седмици никога не е било… нормално!

Като малък исках да стана пожарникар. ‘Що? Защото обичам дима! Какво, какво, какво?! Какво пак?! Обичам си въздуха гъст! Да го виждам, докато го дишам. Гледате вече малко враждебно май? Пак ще си задам въпроса с бъркането в носа. А…? Нали? И се чешете на публични места, и говорите високо по мобилните си телефони, и си хвърляте боклука през балкона, и минавате на червено, и се пререждате, и ми продавате бира с изтекъл срок, и си чоплите зъбите пред други хора, и говорите високо в киното… а после пушачите ви пречели на вас?!

И като се замислите: по филмите може да има тонове кръв и секс, но мръсни думи и цигари – никога! Само много, много лошите (тия дето губят накрая!) пушат или пълните тъпаци – те също пушат. Във филмите. И какво е посланието?! Че сме гадове, ще ни гръмнат накрая на филма и освен това сме тъпи. Благодаря!

Извади си пръста от носа бе!!! Да, ти!

И една блондинка, дето се запознах с нея в един от баровете, ме гледа учудено и мига на парцали: „’Ма ти си пушач!” Викам: „Гледай си работата! На тебе пък зъбите са ти криви! И ти е скапана прическата!” И си отидох. Само оттам не ме изхвърлиха – сам си тръгнах!
К’во – мислите за околната среда ли, що ли?! „Убий пушач! Спаси блондинка!”
Но след пет минути се върнах обратно – тя още седеше на бара и вече си говореше с някакъв тип до нея. Тя ме погледна учудено.
„И гласът ти е гаден – допълних – ‘се едно си глътнала детска свирка!” И си излязох. Този път наистина си тръгнах.